Balans.bg – Счетоводство, Закони, ТРЗ.
  • Welcome to 2wid.info forex forum binary options trade. Please login or sign up.
 

Balans.bg – Счетоводство, Закони, ТРЗ.

Started by admin, Oct 25, 2019, 06:43 pm

Previous topic - Next topic

admin

Balans.bg - Счетоводство, Закони, ТРЗ.
НСС 21 - Ефекти от Промените във Валутните Курсове.
В сила от 01.01.2005 г.
Обн. ДВ. бр.30 от 7 Април 2005г.
Цел.
НСС 21 определя реда за отчитането на ефекта от промените във валутните курсове при сделки с чуждестранна валута ипревръщането на финансовите отчети за дейността в чужбина в левове с цел включването им в годишния финансов отчет на отчитащото се предприятие.
Обхват.
1 . Този стандарт се прилага при:
а) осчетоводяването на сделки в чуждестранна валута;
б) превръщането на финансовите отчети за дейността в чужбина в левове, които се включват във финансовите отчети на предприятието чрез консолидация, пропорционална консолидация или по метода на собствения капитал.
Определения.
2 . В този стандарт се използват определения със следното значение:
Отчетна валута - валутата, в която се представя годишният финансов отчет.
Чуждестранна валута - всяка друга валута, различна от отчетната валута.
Сделка в чуждестранна валута - всяка сделка, която е деноминирана или изисква разплащане в чуждестранна валута, включително сделки, възникващи, когато предприятието:
а) купува или продава стоки или услуги, чиято цена е изразена в чуждестранна валута;
б) взема или дава в заем средства, когато платимите или дължимите суми са изразени в чуждестранна валута;
в) става страна по договор в чуждестранна валута;
г) по друг начин придобива или се освобождава от активи, поема или урежда задължения, изразени в чуждестранна валута.
Валутен курс - съотношението, в което се обменят в даден момент две валути.
Централен курс - обявеният от Българската народна банка обменен курс за счетоводни цели.
Заключителен курс - централният курс за датата, към която е съставен финансовият отчет.
Курсова разлика (разлика от валутен курс) - разликата, възникнала в резултат на превръщането на един и същ брой единици чуждестранна валута в отчетната валута при различни валутни курсове.
Дейност в чужбина - съставна част от дейността на отчитащото се предприятие, чието функциониране се базира или осъществява в страна, различна от страната на отчитащото се предприятие. За дейност в чужбина, неразделно свързана с дейността на отчитащото се предприятие, се счита тази, при която:
а) отчитащото се предприятие осъществява контрол по отношение на дейността;
б) финансирането се извършва предимно от отчитащото се предприятие;
в) паричните потоци на отчитащото се предприятие се влияят пряко от функционирането на тази дейност.
Предприятие в чужбина - предприятие, което не представлява неразделна част от дейността на отчитащото се предприятие. Предприятието в чужбина се характеризира със следното:
а) дейностите, осъществявани от предприятието в чужбина, се отличават със значителна автономност спрямо дейностите на отчитащото се предприятие;
б) сделките с отчитащото се предприятие не представляват значителен дял от дейността на предприятието в чужбина;
в) дейностите, осъществявани от предприятието в чужбина, се финансират предимно от съответната дейност или от местните заеми, а не от отчитащото се предприятие;
г) продажбите на предприятието в чужбина се отчитат във валута, различна от отчетната валута;
д) паричните потоци на отчитащото се предприятие са отделени от дейността на предприятието в чужбина;
е) разходите се отчитат и задълженията се погасяват основно в местна валута, а не толкова в отчетна валута.
Нетна инвестиция в предприятие в чужбина - делът на отчитащото се предприятие в нетните активи на предприятие в чужбина.
Парични позиции - парични средства в наличност, както и всички останали активи и пасиви, които предстои да бъдат получени или заплатени в твърдо определени или определяеми парични размери.
Нетни активи - сумата на активите на едно предприятие, намалена с неговите задължения.
Отчитане на сделки в чуждестранна валута.
3.1 . Сделките в чуждестранна валута, с изключение на тези за покупка и продажба на валута, се вписват в левове при първоначалното счетоводно отразяване, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс към датата на сделката.
3.2 . Закупената валута се оценява по валутния курс на придобиване.
3.3 . Продадената валута се оценява по валутния курс на продажбата.
3.4 . В годишния финансов отчет и в междинните финансови отчети паричните и непаричните позиции в чуждестранна валута се отразяват, както следва:
а) паричните позиции в чуждестранна валута се оценяват по заключителен курс, а текущо през годината - по централния курс на Българската народна банка;
б) непаричните позиции, които се отчитат по историческа цена, изразена в чуждестранна валута, се оценяват, като се използва валутният курс към датата на сделката;
в) непаричните позиции, които се отчитат по справедлива стойност, изразена в чуждестранна валута, се оценяват, като се използва валутният курс към датата, към която е определена справедливата стойност.
3.5 . Периодичността на текущата оценка на позициите в чуждестранна валута се определя от предприятието. Тя задължително се извършва към датата на всяко съставяне на финансов отчет.
Признаване на курсови разлики.
4.1 . Курсови разлики се отчитат, когато:
а) настъпи промяна във валутния курс между датата на сделката и датата на разплащането по парични позиции, възникнали по сделка в чуждестранна валута;
б) към датата на финансовия отчет паричните позиции се оценяват по валутен курс, различен от този, по който са били счетоводно отразени.
4.2 . Курсовите разлики, възникващи при уреждането на парични позиции или при отчитането на паричните позиции на предприятието при курсове, различни от тези, по които са били заведени първоначално през периода, или са били отчетени в предходни финансови отчети, следва да се отчитат като текущ финансов приход или текущ финансов разход за периода, в който са възникнали, с изключение на:
а) курсовите разлики, възникнали от парични позиции, които представляват част от нетната инвестиция в чуждестранно предприятие;
б) курсовите разлики, възникващи по задължение в чуждестранна валута, което се води счетоводно като хедж на нетна инвестиция в чуждестранно предприятие.
4.3 . За сделки, които ще бъдат приключени през последващ отчетен период, курсовата разлика, отчетена през всеки от междинните периоди до периода на приключването, се определя от промяната на валутните курсове през този период.
4.4 . Курсовите разлики, произтичащи от парични позиции, които представляват част от нетна инвестиция в чуждестранно предприятие, се отчитат като резерв от преоценка до момента, в който предприятието се освободи от инвестицията, в който момент те следва да се отчетат като текущ финансов приход или текущ финансов разход.
4.5 . Курсовите разлики, които възникват по задължение в чуждестранна валута, което се води счетоводно като хедж на нетна инвестиция на предприятието в чуждестранно предприятие, се отчитат като резерв от преоценка до момента на освобождаване от нетната инвестиция, в който момент те следва да се отчетат като текущ финансов приход или текущ финансов разход.
Дейности в чужбина, представляващи съставна част от дейностите на отчитащото се предприятие.
5 . Информацията за осъществените дейности и сделки в чужбина се преобразува в левове, като се прилагат изискванията на този стандарт, Закона за счетоводството и останалите счетоводни стандарти, така, както биха се прилагали, ако сделките на дейността в чужбина биха били сделки на отчитащото се предприятие.
Предприятие в чужбина.
6.1 . Финансовите отчети на предприятие в чужбина се преобразуват в левове с цел включване в годишния финансов отчет на отчитащото се предприятие при спазване на следните процедури:
а) всички парични и непарични активи и пасиви на предприятието в чужбина се преобразуват по заключителния курс;
б) приходните и разходните позиции на предприятие в чужбина се преобразуват по валутните курсове към датите на сделките, освен когато предприятието в чужбина изготвя отчетите си във валутата на свръхинфлационна икономика; в този случай приходните и разходните позиции се преобразуват по заключителния курс към края на месеца;
в) всички получени курсови разлики се отчитат като резерви от преоценки до момента на продажбата на нетната инвестиция.
6.2 . Включването на финансовия отчет на чуждестранно предприятие в отчета на отчитащото се предприятие следва нормалните процедури на консолидация.
6.3 . При различие в датите за изготвяне на годишния финансов отчет на предприятие в чужбина и на отчитащото се предприятие предприятието в чужбина съставя финансов отчет към датата на съставяне на годишния финансов отчет на отчитащото се предприятие.
6.4 . Годишният финансов отчет на предприятие в чужбина, което води отчетност във валутата на икономика в свръхинфлация, преди да бъде преобразуван във валутата на отчитащото се предприятие, се преобразува при условията на свръхинфлация. Когато икономиката излезе от състояние на свръхинфлация, се преустановява изготвянето и представянето на финансов отчет в условия на свръхинфлация. Предприятието използва сумите, изразени в мерната единица, действаща към датата на преустановяването, като историческа цена за превръщане във валутата на отчитащото се предприятие.
Прекласификация на дейност в чужбина.
7 . При промяна на статута на дейност в чужбина процедурите по преобразуването на годишните финансови отчети към отчетите на отчитащото се предприятие, приложими към новия статут, следва да се прилагат от датата на промяната.
Оповестяване.
8 . В годишния финансов отчет на предприятието следва да се оповестят:
а) сумата на валутните курсови разлики, включени в печалбата или загубата за периода;
б) сумата на валутните курсови разлики, отчетени като резерв от преоценка;
в) причините за използване на валута, различна от валутата на страната, в която се намира чуждестранното предприятие;
г) наличие на промяна в класификацията на дейност в чужбина - естеството на промяната, причината за промяната, въздействието на промяната върху капитала и нетната печалба или загуба за всеки представен минал период, при положение че промяната би настъпила в началото на най-ранния от представените периоди.

admin

Нищо не налага промяна на валутния борд*
Разговорът за целесъобразността на паричния съвет е напълно излишен.
В сряда Mediapool публикува анализ на финансиста и бивш министър-председател на България доц. Иван Костов за ползите и недостатъците на валутния борд. Основната теза на автора е, че бордът има и недостатъци и че България трябва да има "план Б" за бъдещето на паричния съвет, в случай че еврозоната откаже да допусне страната за член. Поради значимостта на дебата по въпроса за валутния борд Mediapool е готова да публикува мненията и на други експерти по темата.
Отдавна се отдалечавам от сюжетите на злободневната макроикономика и парична политика, но смятам, че рецидивиращата атака на Иван Костов срещу паричния съвет в България заслужава реакция. Преди дни тя беше представена като лично мнение, но от сряда вече е санкционирано от него институционално становище.
Не реагирам като страничен наблюдател. Правя го с миналото на икономист, предвидил необходимостта от паричен съвет; участвал (по покана на И. Костов) в управителното тяло на БНБ, въвело системата; работил за формулирането и защитата навън на позицията, че страната ни няма друга смислена алтернатива освен преминаване от "борда" в еврозоната по договорно установения ред.
За сравнението между 1997 г. и 2017 г.
За И. Костов драстичната разлика между стопанското положение през 1997 и 2017 г. е сама по себе си достатъчно основание за поставяне под съмнение необходимостта от паричен съвет. Въвеждането му преди двадесет години е представено като отговор на тогавашната моментна ситуация.
В кризата от края на 1996 г. "бордът" действително представляваше най-шоковият и кратък път към икономическа стабилизация . Но той бе замислен като нещо много повече от технически инструмент за справяне с текущата конюнктура. Чрез него следваше да се въведе определеност в общественото движение, да се структурира стабилна рамка за дълъг период напред. И дотогава имаше финансово законодателство, дори банков надзор, но потоците между централната и търговските банки бяха основен канал на корупцията. Говореше се за пазар, но доминираше държавната собственост, а правителството на БСП практикуваше примитивно ръчно управление, довело до колапса от 1996 г. През 1994 г. въпросът с външния дълг беше успешно решен и сметките на комунизма уредени, но отново се задаваше опасност от спиране на плащанията.
Паричният съвет кодифицираше именно разбирането, че българското общество не е в състояние устойчиво да се самоорганизира и че мощен лост на принуда е възможно най-здравата монетарна усмирителна риза. Затова връзките на БНБ с банките и с държавата просто бяха ампутирани , докато кристално простото монетарно правило на "борда" обрасна с гъста забранителна регулативна мрежа, която да вкара поведението на финансовия сектор в тесни и предвидими граници. А за да заработи системата, трябваше да стартира приватизацията, т.е. ставаше неизбежна някаква форма на капитализъм. Накрая, паричният съвет даваше котва и компас на европейската перспектива. Далече преди присъединяването към ЕС той обвърза лева с марката при последващо плавно превключване към еврото и така откачи икономиката от долара.
Тази промяна в монетарната конституция на страната представляваше радикална стъпка, която едновременно плаща натрупания "данък история" (цената за неспособността на обществото да се справя трайно със собствените си проблеми), решава непосредствени задачи и предоставя платформа за бъдещето. За разлика обаче от политическата конституция, която постоянно се кърпи и отеснява, нищо в настоящия момент не налага промяна на монетарната. Не я изисква нито един от аргументите, изредени от Костов като "контекстът от 2017 г.", още повече, че дългосрочната програма на паричния съвет за дисциплиниране на икономическия ред не е изпълнена докрай. Днес може да имаме достъп до капиталови пазари, да разполагаме с валутни резерви (тъкмо благодарение на "борда"), да не се нуждаем от МВФ и да сме интегрирали европейски директиви. Ала оставаме поднадзорна държава поради редица от познатите още през 1997 г. причини. Справка - КТБ. Затова въпреки покриването на формалните критерии, за неопределено време (колкото по-малко толкова по-добре) ще продължаваме да бъдем държани извън еврозоната.
В София въвеждането на паричния съвет бе публично, макар и полу-кодирано, огласено (преговорите във Вашингтон вече бяха в ход) от високопоставеният чиновник на МВФ Майкъл Деплер във вечерта на втория тур на президентските избори през 1996 г. Той просто подметна по новините на телевизията, че страната ще премине към парична система, прилагана в балтийските държави. Но успехът на начинанието се дължеше не на този ефектен мизансцен, а на уникалната констелация на три обстоятелства - всеобщото желание за промяна в политическия режим след правителството на Ж. Виденов; пълното дискредитиране на използваните в течение на шест години стабилизационни котви и залагането на единствената останала неприлагана - валутният курс; изчезването на националната валута с почти повсеместната ѝ замяна от долара и съответния императив за появата на "нов лев". Днес сме много далече от подобно форсмажорно съчетание на силови полета.
За "вековния опит и традиции" на БНБ.
На помощ И. Костов привиква и предполагаемата историческа достолепност на БНБ, тази "централна (коректното понятие е "емисионна") банка... с вековен опит и традиции... една от 15-те най-стари европейски банки (неточно), създадена от строителите на съвременна България във времето, когато повечето от сегашните европейски държави не са съществували."
Същите думи за поруганото от паричния съвет национално достойнство бяха произнасяни от Костов до средата на декември 1996 г. Така, преди да приеме идеята, той предпочете да излъчва скепсис, въпреки, че беше наясно с очевидните ѝ предстоящи политически дивиденти.
След всичко, което днес се знае за историята на БНБ и за нейни безславни страници от по-далечното и по-близкото минало , подхващането на този рефрен обаче звучи нелепо. Какво друго да се види в припяването му освен патриотарски реверанс, който в момента е станал задължителен стандарт, отместващ рационалния дебат.
За реалните алтернативи пред България.
Запазването на паричния съвет не е самоцел. По самия си замисъл той е преходна форма, като въпросът е накъде води този преход.
Костов неоснователно внушава, че и при катастрофичен сценарий, и при влизане в еврозоната посоката е връщане към модел на централна банка с "по-свободна" монетарна политика. Всъщност и в двата случая възможностите за реално "разхлабване" на паричната политика са нулеви. Разумна алтернатива е само движението напред към еврото , не защото то носи повече степени на свобода на БНБ, а защото осигурява по-благоприятни общи икономически условия. Цел, която си заслужава, независимо от това, че през последните години еврозоната безусловно е турбулентно място.
Трябва да е съвършено ясно, че няма невинно и безболезнено излизане от "борда" . То при всички случаи е от онези травматични моменти, които една отговорна политика никога не би трябвало да си позволява сама да предизвиква. От "махането на борда" следват неизбежни последици, свързани с брутален хаос в балансите на банките и на всяко домакинство; в позициите на длъжниците и кредиторите. Срещу това държавата и БНБ не биха получили и грам от обещаваната им по-голяма маневреност и гъвкавост.
Впрочем, по различни съображения до 2001 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) също предвиждаше страните с паричен съвет да излязат от него преди да приемат еврото. Острите възражения на въпросните държави, включително на България и БНБ, доведе до отпадане на това изискване. Нито една от трите балтийски страни в "борд" не го изостави преди да се присъедини към еврозоната.
За сравненията и причинно-следствените връзки.
От нещо, което се именува "лаборатория", се очаква стриктна логика. Вместо това са ни поднесени разсъждения по аналогия, в които търсенето на причинност е изместено от безсъдържателни сравнения.
Възприетият метод е прост: подрежда се набор от показатели за няколко държави, като всяка разлика в стойностите на индикаторите за България е приписана единствено на действието на паричния съвет. По този начин може да се "докаже" всичко и декларативно да се твърди, че "бордът" е причина за каквото си пожелаем: от доходността на държавните облигации до равнището на брутния вътрешен продукт на човек от населението у нас, като се мине през темповете ни на растеж и на износа...
Че в науката (включително икономическата) наличието или отсъствието на причинност се установява с фини статистически методи е забравено. Същевременно, фокусирането върху несъществуващи или недоказани зависимости само отклонява вниманието от действителните бариери пред промените в българското общество.
Настрана оставям фактическите грешки като твърдението, че паричен съвет е действал в Словакия и Словения (те никога не са го въвеждали) или коментарите за кредитен рейтинг на националната валута (има рейтинг на държавата по дълга ѝ в чужда или местна валута).

admin

За "клатенето на борда"
Това словосъчетание съпътства паричния съвет в България от самото му начало. То отразява остатъчния фон на недоверие към стабилността на конструкцията. А напълно излишният разговор за целесъобразността се подема по различни поводи и с различни интереси, но общественото му ехо е винаги едно и също. То впръсква колебание, неувереност, неопределеност в поведението. И въпреки, че професионалните приказки, които си разменяме, рядко са разбираеми за широката публика, у нея неизменно се утаяват очаквания за предстоящи смутни времена "когато махнат борда".
Преди две години И. Костов се отличи с патетична защита на мнимата жизнеспособност на КТБ . Тогава бранеше свои спестявания. Днес, с поредното повдигане на въпроса за излизане от паричния съвет той подкопава една истински здрава институция . Но залог на тази безотговорност са вече спестяванията на всички ни.
* Заглавието е на редакцията.
Полезна ли ви беше тази статия?
Ще се радваме, ако подкрепите електронното издание Mediapool.bg, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
Абонирайте се за най-важните новини, анализи и коментари на събития от деня. Бюлетинът се изпраща до електронния Ви адрес всеки ден в 18:00 часа.

admin

Цената на валутния борд В момента България съчетава ограниченията на паричния съвет с тези на колективната валута.
Сега нашето участие е непълноценно - не прилагаме инструментите на единната монетарна политика.
Напоследък икономическите дискусии у нас се фокусират върху идеята за присъединяването на България към еврозоната. Фундаменталният въпрос обаче не е този, а необходимостта от преодоляване на ограниченията и премахване на загубите, причинени от валутния борд. За да илюстрираме част от проблемите, които възникват напоследък, привеждаме две графики.
На графика №1 е представена динамиката на нетните чуждестранни активи на БНБ. Последните нарастват от под 5 млрд. лева през 1998 г. до около 45 млрд. в края на 2017 г. От тях инвестициите в ценни книжа, различни от акции, или предимно ДЦК на страните от еврозоната, са около 25 млрд. По принцип последните са ненужни, тъй като останалите 20 млрд. валутни резерви са напълно достатъчни за страна като България, още повече, че брутният валутен резерв е на практика още по-голям. Подобни инвестиции в ценни книжа имат страни с излишъци от петродолари, с каквито България, както е добре известно, не разполага.
Още по интересна е Графика №2, която показва дължимите към БНБ лихви. При такъв валутен резерв и при наличието на значителни инвестиции в дългови ценни книжа, би следвало да се очакват значителни приходи. И те наистина са значителни до 2009 г., в разгара на глобалната фининсово-икономическа криза. След това обаче, вследствие политиката на количествени облекчения, възприета от ЕЦБ, лихвеното равнище по държавните ценни книжа в еврозоната спада, с което катастрофално се свиват и получаваните от БНБ лихви, като в края на 2017 г., независимо от огромните авоари на БНБ, дължимите лихви са отрицателна величина.
Това означава, че ние вече.
плащаме живи пари за лукса да сме във валутен борд,
а сеньоражът, т.е. доходът, който получава държавата от паричната емисия, е на практика отрицателен. С такава ситуация се сблъскваме за пръв път от 1998-ма година насам. Ако резервите на БНБ бяха вложени в български държавни ценни книжа, каквато е практиката при автономна парична политика, БНБ, респективно бюджетът, би получил приходи в размер от над 220 млн. лева на годишна основа само от заместването на отбелязаните 25 млрд. с български, на мястото на чуждестранните ДЦК.
Възниква въпросът, какво би станало, ако излезем от валутния борд?
Промените ще бъдат по две линии - първо балансови и второ функционални.
Да започнем с балансовите. При нормална централна банка основната част от активите в баланса не са чуждестранните ценни книжа, а държавните ценни книжа на съответната страна. Такава промяна би означавала БНБ да участва активно на открития финансов пазар, като продава ценни книжа на страните от еврозоната и купува български ДЦК. Крайният резултат би бил понижаване на лихвения процент по българските ДЦК, от една страна, но нарастване на доходите от лихви на БНБ, от друга, тъй като доходността на българските ДЦК би била все още по-висока от тази по облигациите на водещите страни от еврозоната. Можем да очакваме също свиване на балансовото число на БНБ, намаляване на минималните задължителни резерви на търговските банки, съкращаване на фискалния резерв и връщане на значителен паричен ресурс от прекомерния валутен резерв към вътрешната икономика.
Във функционален план отказът от валутен борд означава.
гъвкав, но управляем валутен курс,
активна антиинфлационна монетарна политика (инфлационно таргетиране), механизъм за рефинансиране на търговските банки, лихвена политика, управление на паричния пазар и активни операции на открития капиталов и валутен пазар. Както показва практиката на почти всички страни в света, автономната монетарна политика способства за стабилизиране и ускоряване на икономическия растеж.
В момента излизането от валутния борд се отъждествява с присъединяване към еврозоната. Това обаче не е така. От концептуална гледна точка, при наличието на фиксиран курс към еврото, свободно движение на капитали и координиране на фискалните политики в рамките на европейския семестър,
България функционално е част от еврозоната.
Проблемът е в това, че нашето участие в нея е непълноценно- ние не прилагаме инструментите на единната монетарна политика и съчетаваме ограниченията на валутния борд с тези на колективната валута. Този неадекватен макроикономически механизъм системно забавя икономическия растеж и е в основата на механичното възпроизвеждане на позицията ни на най-бедната страна в ЕС.
Вследствие неправилното разбиране, че ние сме извън еврозоната, стратегията при нашите контакти с ЕК и ЕЦБ е едностранчива. Ние изхождаме от това, че трябва да изпълним някакви изисквания, за да се присъединим към нещо, от което фактически сме част. Някои от тези изисквания, например Маастрихтските конвергентни критерии, са де факто вече изпълнени от България, за разлика от много страни, които са формално част от еврозоната. Към нас се отправят обаче допълнителни изисквания, свързани с реалната икономика, които на практика ни вкарват в параграф 22- реализирането на тези допълнителни условия предполага задължително ускоряване на икономическия растеж, а той е забавен от механизма на валутния борд. С други думи, бидейки във валутен борд, ние никога не можем да покрием новите условия за еврозоната. Това налага.
да разполагаме с план ,,Б"
Този алтернативен план следва да се базира върху възможността за излизане от валутния борд чрез преминаване към автономна паричнокредитна политика и пълноценна централна банка. Това е подходът на практически всички посткомунистически държави, като започнем от Албания и завършим с Полша. Разбира се, такъв преход има своите рискове и на практика може да бъде реализиран единствено при пълно съгласуване и с финансовата подкрепа от страна на МВФ, ЕК и ЕЦБ. Този вариант обаче е необходим, за да може България да проведе преговорите за възможно най-бързо присъединяване към еврозоната от позицията на държава, която ясно осъзнава и защитава своите стратегически икономически интереси.

admin

Какво означава Индекс на Форекс означава?
Форекс индикаторът е статистически инструмент, който валутните търговци използват, за да направят преценки за посоката на действие на валутната двойка. Форекс индикаторите се предлагат в много типове, включително водещи индикатори, изоставащи показатели, потвърждаващи показатели и т.н. Популярните валутни показатели включват движещи се средни стойности, индекс на относителна якост (RSI) и среден реален диапазон (ATR). Форекс търговецът трябва да избере показателите, които отговарят на стратегията му за търговия.
Forex Metatrader 4 Платформа за търговия:
Безплатен $ 30, за да започнете незабавно да търгувате Не се изисква депозит Автоматично кредитирани в профила Ви Няма скрити условия.
Как да инсталирам индикатор за променливост на променливостта на валутния курс?
Изтегляне на Forex променливост променливост Indicator.zip Копирайте файловете mq4 и ex4 към вашия Metatrader Directory / experts / indicators / Копирайте файла tpl (Шаблон) към вашия Metatrader Directory / templates / Стартирайте или рестартирайте Клиента на Metatrader Изберете Графика и времева рамка, в която искате да тествате валутния си индикатор Индикатор за зареждане на графиката.
Как да деинсталираме индикатора за променливост на променливостта на Forex?
За да изключите индикатор, трябва да го извадите от диаграмата. При това нейното рисуване и преизчисляване на неговите ценности ще спрат. За да премахнете индикатор от графиката, трябва да изпълните командите на контекстното меню на "Изтриване на индикатор" или "Изтриване на индикаторния прозорец", или командата на контекстното меню на диаграмата на "Списък на индикаторите - Изтриване".
Изтеглете безплатен Индикатор за промяна на променливостта на валутния курс.

admin

Индикатор за променлива на обменния курс на Форекс:
Какво означава Индекс на Форекс означава?
Форекс индикаторът е статистически инструмент, който валутните търговци използват, за да направят преценки за посоката на действие на валутната двойка. Форекс индикаторите се предлагат в много типове, включително водещи индикатори, изоставащи показатели, потвърждаващи показатели и т.н. Популярните валутни показатели включват движещи се средни стойности, индекс на относителна якост (RSI) и среден реален диапазон (ATR). Форекс търговецът трябва да избере показателите, които отговарят на стратегията му за търговия.
Forex Metatrader 4 Платформа за търговия:
Безплатен $ 30, за да започнете незабавно да търгувате Не се изисква депозит Автоматично кредитирани в профила Ви Няма скрити условия.
Как да инсталираме индикатора на валутния курс на промяната на валутния курс?
Изтегляне на валутния курс на промяна на валутния курс Indicator.zip Копирайте файловете mq4 и ex4 към вашия Metatrader Directory / experts / indicators / Копирайте файла tpl (Шаблон) към вашия Metatrader Directory / templates / Стартирайте или рестартирайте Клиента на Metatrader Изберете Графика и времева рамка, в която искате да тествате валутния си индикатор Индикатор за зареждане на графиката.
Как да деинсталирате индекса на форуърдния обменен курс на промяната?
За да изключите индикатор, трябва да го извадите от диаграмата. При това нейното рисуване и преизчисляване на неговите ценности ще спрат. За да премахнете индикатор от графиката, трябва да изпълните командите на контекстното меню на "Изтриване на индикатор" или "Изтриване на индикаторния прозорец", или командата на контекстното меню на диаграмата на "Списък на индикаторите - Изтриване".
Изтегляне на Индикатор за свободна валута.